На 20 юли 1969 г. пилотираният космически кораб Аполо 11 успешно

На 20 юли 1969 година пилотираният галактически транспортен съд " Аполо 11 " сполучливо каца на Луната в Морето на спокойствието. Седем часа по-късно американците Нийл Армстронг и Бъз Олдрин стават първите хора, които стъпват на извънземна почва.

На 5 април 1967 година 17 астронавти са извикани при Доналд Слейтън - виновен шеф по екипажите в НАСА. На срещата излиза наяве, че това са хората, върху които ще падне тежестта по реализирането на лунната стратегия и измежду тях се намира индивидът, който ще има достойнството да стъпи първи на лунната повърхнина.

Сред 17 - те " аса " е и Нийл Армстронг. На него е поверено командването на дублиращия екипаж на Аполо 8 и на главния - на " Аполо 11 ". На 14 април 1969 год., на специфична конференция, управлението на НАСА оповестява решението си кацането на Луната да се реализира по време на полета на Аполо 11 и неговия пълководец Н. Армстронг да стане първият човек в света стъпил на лунната повърхнина.

Пилотираният галактическия транспортен съд " Аполо 11 ", формиран от ракетата притежател Сатурн V (AS-506), командния модул (CM-107) с позивни „ Колумбия “ (Columbia) и лунния модул (LM-5) с позивни „ Ийгъл “ (Eagle) с обща маса 43,9 тона, е третият уред от серията " Аполо ", изпратен към Луната в програмата на НАСА. Преди него единствено Аполо 8 и Аполо 10 с екипаж на борда са достигали естествения сателит на Земята, без да правят кацане на него. Целта на задачата на Аполо 11 е да извърши меко кацане на Луната в авансово избран регион в Морето на спокойствието, събиране и снабдяване на Земята на мостри от лунния грунд, правене на снимки, осъществяване на директна телевизионна връзка със Земята, слагане на научна инсталация на лунната повърхнина и завръщане на Земята.

Ракетата излетява на 16 юли 1969 година Четири денонощия по-късно е достигната окололунната орбита. На 20 юли, към 102 часа след старта, Лунният модул се отделя на височина от 110 км. над повърхността и стартира да забавя своята траектория. Маневрата се прави откъм Близката страна на Луната в непрекъсната връзка с Контролният център в Хюстън и останалия на орбита Команден модул. По стратегия Ийгъл би трябвало да се прилуни на автоматизиран режим, само че още по време на полета Армстронг е взел решение, че на към 100 метра от повърхността ще премине на полуавтоматичен режим с аргумента, че автоматиката не знае по какъв начин да избере площадка за кацане. По време на полета обаче се постанова да се премине на ръчен режим доста по-рано заради претоварване на бордовия компютър. Независимо от зародилия проблем от Хюстън поучават астронавтите да продължат задачата и Амстронг и Олдрин съумяват да кацнат на ръчен режим прелитайки над кратер с размери към 180 метра. В 20 часа 17 минути 42 секунди UTC на 20 юли 1969 Лунният модул се прилунява в Морето на спокойствието и Нийл Амстронг рапортува:

" Хюстън, тук база на Спокойствието, Ийгъл кацна ".

В резервоара на моторите за кацане е останало гориво за още 17 секунди работа и не се е наложило да се анулира прилуняването и насилственото връщане на орбита. Екипажът организира интервенция, симулираща старт от Луната за инспекция на всички системи на Ийгъл, които се оказват в цялостна редовност. Заплануваната по стратегия отмора след прилуняването е анулирана по молба на астронавтите и се пристъпва към интервенцията за излизане на лунната повърхнина. Външната бордова камера предава непосредствено по малкия екран пред цялото човечество историческия миг на първата крачка, направена от Нийл Армстронг на друго небесно тяло. С думите:

" Една дребна крачка за индивида - един огромен скок за човечеството... " , на 21 юли 1969 в 2 часа, 56 минути и 20 секунди той оставя първите следи по повърхността на Луната. Петнадесет минути по-късно Едуин Олдрин също стъпва на Луната и стартира да опитва разнообразни начини за напредване при слабата лунна гравитация. Най-удачни се оказват дългите „ кенгурови “ подскоци при които се прелитат над 2 метра. Монтирана е телевизионна камера и по-късно е развят националния байрак на Съединени американски щати. Провежда се пряк диалог с президента Ричард Никсън от лунната повърхнина. Монтират се научни уреди — сеизмометър и лазерен отражател за определяна на точното разстояние до Земята. Събрани са мостри от лунния грунд, общо 21,55 кг, които по-късно са доставени за проучване на Земята. Оставена е паметна плоча от неръждаема стомана с гравиран надпис: „ Тук хора от планетата Земя за първи път стъпиха на Луната. Юли 1969 година след Христа. Ние дойдохме с мир от името на цялото Човечество “ и с подписи на Амстронг, Олдрин, Колинс и президента на Съединени американски щати Никсън. Олдрин престоява на лунната повърхнина 1 час и 30 мин. след което се прибира в Лунния модул, а Амстронг остава общо 2 часа и 10 мин. След това двамата астронавти вечерят и лягат да почиват. Олдрин спи на пода на Ийгъл а Амстронг употребява хамак, закачен под кожуха на главния мотор на завръщащата се степен.

От Командния център в Хюстън разсънват астронавтите след 7 часа отмора. Екипажът организира предстартова подготовка на Лунния модул. В 17 часа 54 мин. на 21 юли са запалени моторите на завръщащата се част от Ийгъл и след престой от 21 часа 36 мин. и 20 сек. първата експедиция, посетила Луната, я напуща.